Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 13:03 - БУЗЛУДЖА
Автор: asenlichev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Уважаеми блогъри, ще ми се да се запознаете с мнението на моят кум - Богомил Димитров за което аз гласувам с две ръце. И дай Бог, независимо от етимологията на Бузлуджа, която означава "леко замъглен", да премахнем това конюнктурно партийно замъгляване и да създадем една българска яснота, като отдадем заслуженото на непартийната българска история! Моля, ако споделяте нашето мнение да ни подкрепите!

Бузлуджа – славна история и тъжно настояще

1868 година

В ранното утро на 18 юли 1868 година, останките от 124 – членната чета
на Хаджи Димитър, 26 души, начело с него, достигат Бузлуджа, надявайки се, че имат достатъчно аванс пред преследващия ги редовен турски аскер, наброяващ над 200 души. Надвечер смятали да продължат нощните си преходи към спасителния сливенски балкан. За зла участ над 500 башибузуци и 100 заптиета вече тръгвали от Казанлък с точни указания къде да ги търсят. Малко след обяд те се появили. Четниците се отправили към висока, по-добра позиция, но били изпреварени от редовния аскер, който се появил точно в този момент в гръб. В лоша позиция, срещу над 30 пъти по-многочислен противник, обградени отвсякъде, би следвало юнаците да се предадат. Редовният аскер и заптиетата били снабдени с бързострелни модерни белгийски пушки, а четни- ците-със стари кремъклийки и с малко муниции. Близо един километър встрани, без пряка видимост към битката, се намирали 14-те ранени четници, които се загубили от групата през нощта и я наближавали, за да се присъединят. Като по чудо те оцеляват и свидетелстват, че боят на 26-те продължава над три часа. Ясно се разграничавали по звук и честотата стрелбата на четниците от зал- повете на скорострелните белгийски пушки и напрекъснатите гърмежи на башибузука. Стрелбата е прекъсвана на три пъти, което свидетелства, че на юнаците е предлагано да се предадат. Поради по-строгите закони на султана от последните години, даващи известни права и защита на раята, задължител-но било да се предлага в такива случаи на комитите да се предадат и в много случаи това се е получавало. Практиката на редовния аскер била такава. Башибузукът практикувал, след като убие достатъчно за задоволяване жаждата си за кръв, да принуди останалите комити да се предадат. Ако се върнели само с отрязани глави, получавали по-малко признание от „правоверните“ /мюсюлманите/, които можело да си помислят, че е било лесна работа и са изненадали гяурите, докато спят. А и можело да се стигне до неприятно раз- следване - защо не са принудили комитите да се предадат, дали изобщо са им предлагали и т.н. Ако се върнели само с пленници, това не е голям бабаитлък. Няма друг случай от последните тогава години, когато турците да се върнат без пленници, само с 25 отрязани глави. 17 от тях са дадени на редовния аскер и той ги разнасял гордо в Търново, а с 8 се пъчи башибозукът в Казанлък. Овчари свидетелстват, че когато огънят от четниците секва, произведени са много безответни залпове, с цел да е сигурно, че комитите са мъртви, след което част от турците се спускат към труповете само с ножове и ятагани за последният си подвиг–ограбването и отрязването на главите. 26-тият въстаник, смъртно ранен, скрит под трупове, успява да гръмне и да избяга в гората, но никой не го преследва, а и е нямало защо. Той умира от раните си няколко километра по-надолу. Обезглавените тела са ритани, драни и намушквани с небивала злоба и яд, което потвърждава още веднаж, че юнаците са отказали да се предадат. На гяурите не се полага бабаитлък и това обяснява злобата на победителите.

Юнаците не се предадоха, но ние ги предадохме!

На един свещеник е позволено да погребе телата след два дни. Телата били голи и осквернени. Поляната била подгизнала от кръв, гледката била по-
тресающа. Според Захари Стоянов, в нашия Балкан няма по-свети места от Шипка и Бузлуджа. След 1878 година, на това място, дълги години, на 18 юли, по традиция са поставяни цветя, мястото е почиствано, направен е скромен паметник. Доста по-късно това е забравено. Подвизите на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър оставили ярка диря в съзнанието на българите. Разкази за смелостта и героизма им се носели от уста на уста. Стефан Орешков, осъден на смърт чрез публично обесване, казва пред събратята си: „ Братя, аз не отивам да умра, както мислят поганците, аз отивам да се родя! – и сам слага въжето на шията и ритва силно бурето под краката си.

1891 година

Тук, на Бузлуджанския конгрес, е създадена БСДП – първата социалисти-
ческа партия на Балканите от известия политик, философ и убеден марксист- Димитър Благоев – Дядото. Тази партия е лява партия, каквато има във всяка нормална държава. По-късно, Дядото участва в т.н. „тесни социалисти”, от които се създава БКП. Той не приема ленинизма и болшевизма, остава на твърди марксически позиции. Нека историците решат, но според мен БСДП няма за наследница БСП/БКП.

1981 година

Построен е паметник във връзка с 90-годишнината от Бузлуджанския Кон-
грес. Паметникът е впечатляващ както с това, че е е добре композиран на красиво място и от него се открива прекрасна гледка, така и с това, че е свър-
зан удобно с пътя Казанлък-Габрово. Пътят е само и единствено отдолу до върха и не се използва за друго. Огромна „Чиния“ и пилон с рубинена петолъчка, които се виждат от двете страни на Балкана от десетки километри;


Други паметници:

Още на разклона на шосето от Казанлък за Габрово: Огромен паметник на Дядото, видим от километри;
Още един, среден паметник на Дядото и на Бузлуджанския конгрес, видим от стотици метри;
Един малък паметник на Хаджи Димитър-не на точното място на битката, видим от метри, трябва специално да го търсиш, зашубрачен.

Отношение на българите:

- На 1/3 от хората им се ходи там само с автобуси с червени знамена, с кебапчета, трибуна, речи, възхваляващи Kомунистическата партия и идея
/не партията на Дядото и неговите идеи/. Някои може би се сещат за Хаджи Димитър, но не това е темата. Виждайки изоставения и занемарин вид на „Чинията”, стават още по-заклети привърженици на БСП/БКП.

- На друга 1/3 й става лошо, само като чуе името Бузлуджа, там не биха стъпили никога. Според тях там се е родила ужасната БКП. Някои може би се сещат за Хаджи Димитър, но не това е темата.

- Третата 1/3 просто няма мнение. Някои може би се сещат за Хаджи Дими- тър, но не това е темата.

Отношение на държавата /ГЕРБ/: Борисов1 подари това „чудо” на БСП, да си го троши от главата, хак им е! Бе похвален в медиите как ловко се е измък-
нал. Сигурно е чувал за Хаджи Димитър/доста е съмнително след като е чел само Винету, където Хаджи Димитър със сигурност не се споменава/, но не това е темата. Борисов 3, под натиска на патриотите, обаче не „върна“ паметника на БСП, за което могат да бъдат поздравени. Но мотивите за този акт далече не бяха български, а произлизаха по-скоро от характеристиката на собсвеността.

Отношение на БСП: Най-вероятно защото Хаджи Димитър не е стоял на твърди марксиско-ленински позиции, а и „хаджи“, не предполага пролетарски произход! Поради това БСП намира за най нормално „незначителния“ Хаджи Димитър да бъде сбутан до огромните туловища на партийните паметници в Бузлуджа!

Моят коментар:

Време е този свят връх да не разделя хората, а да ги обедини, дължим го на
26-те проляли кръвта си на това свято място мъченици. Без да се подминава Дядото, но с основен акцент върху юнаците. Да се възстанови паметника, без рушене, но с придаване на истинския исорически смисъл на нещата. Недопус- тимо е толкова години там да има уникален по глупостта си в световен мащаб дефакто паметник на партия! И както една партия в едни години опорочи това свято място и раздели хората, така, защо не, в други години, Държавата да сложи нещата на истинските им места. Хората биха оценили това. Обидно ми е, че една бедна Македония хвърля луди пари да си измисля История, а бедна България, която има много, и то истинска История, не обръща внимание. Македонците явно по-добре разбират, че освен самочувствие и идентичност, като „се бръкне“ Държавата, ще привлече и туристи чрез подходящи рекламни кампании, легенди, митове и т.н. Но най-важното е ние, Българите, всички заедно да се прекланяме пред светините си.

Какво предлагам:

1. Върху „Чинията“ да се постави съръзмерна статуя, представляваща мо-
тив от „ Жив е той, жив е” – лежащият юнак, самодивата;
На подходящо място да се напише този признат за шедьовър в световната
поезия стих на Ботев:

„Настане вечер-месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.“

2. Пред пилона да има статуя и на Хаджи Димитър.
3. Вътрешността на чинията да се превърне в музей на Хаджи Димитър,
четата му, битката под върха и на Дядото;
4. Петолъчката на пилона да остане, но и да се сложи голям Източнопра-
вославен кръст ;
5. Паметникът трябва да е подходящо осветен, нещо като „Светлини и
звуци” във В.Търново, но по-скромно;
6. Алеите също могат да са осветени–в тази си част, която е видима
отдалече. Паметникът се вижда наистина от огромно разстояние и от Север, и от Юг и гледката вечерно време отдалеч би била впечатляваща;
7. Долу, на шосето, срещу статуята на Дядото да се постави и статуя на Хаджи Димитър;
8. Да се почита на това място датата 18 юли тържествено.

Това написах през 10.2012.

В същност, не знам дали да искам това. Нашата държава може би ще се допита до Европейския съюз, НАТО, Тръмп, Путин и Ердоган. До петолъчката и кръста може да цъфне и полумесец. Може да има и статуя на Неджиб ага. От ромските общности ще искат в ролята на самодивата да е Айшето.

А и защо изобщо ми трябва да искам това нещо? Няма ли да „предизвикам етнически проблем“?

Аз ще съм просто поредния „Spam“ в „Recycle bin“.

О, неразумни Юроди!






Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: asenlichev
Категория: Други
Прочетен: 6123
Постинги: 26
Коментари: 3
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31